Доц. Божидар Финков: По отношение на иновациите в България много неща не се правят
Интервю с доц. Божидар Финков, началник и създател на клиниката по кардиология към университетска болница „Света Анна", специалист по инвазивна кардиология
снимка: Sofia Photo Agency, Надя Коцева
Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Тази инициатива се прави за първи път в България и чрез нея ще ви покажем най-добрите лекари, които работят в 43 специалности. Като част от кампанията ви срещаме с националните консултанти по специалности.
Продължаваме с доц. Божидар Финков, началник и създател на клиниката по кардиология към университетска болница „Света Анна", специалист по инвазивна кардиология.
Той обясни, че по отношение на иновациите България изостава, също така много слабо е развит секторът на електрофизиологията, както и лечението на ритъмните и проводни нарушения.
Какво точно представлява инвазивната кардиология?
Това е кардиология, която си служи както за диагностична цел с основните безкръвни методи, така и с т. нар. инвазивни методи, които са преки, т. е. в тялото, около сърцето или съдовете, се прониква с катетри и с тях се правят измервания, което пък е база за провеждане на терапевтични процедури - разширение на стеснени съдове, разширение на клапи, затваряне на патологични комуникации. Това е инвазивната кардиология в общи линии. Тя пак си е кардиология. Това е все едно да карате камион и с инвазивната кардиология ви закачат ремарке с някакви възможности в повече.
Колко са специалистите в това „ремарке" към кардиологията?
В България 99 са тези, които са положили изпит и имат сертификат за тази високо специализирана дейност.
Достатъчно ли са? Има ли нужда от още?
Това не са единствените хора, това са сертифицираните. Има още толкова, които са в процес на обучение и рано или късно ще се сертифицират. Така че, ако говорим за хора с права, те сигурно скоро ще станат около 200, което е предостатъчно.
Има ли изтичане на специалисти в кардиологията към чужбина?
Има. Поне аз познавам четири-пет души, които в момента работят в чужбина - Америка, Франция, Швейцария и Германия. Това са хора, които навремето се обучаваха при мен, вероятно има още, сигурно са 10-15 души.
Вероятно в чужбина те са доста по-високо платени?
Да, това е една от основните причини. Другата е, че там има доста по-добри условия за работа. Работи се с по-качествени материали, възможно е да се развиват повече нови методики, където тези хора да участват. Ние малко започваме да изоставаме.
Как стоят нещата в България? Казвате, започваме да изоставаме.
Прилични са все още, поне по отношение на екстензията, брой лаборатории, заети, преминали хора. Пак сме под средните европейски норми, но твърде близо. Докато по отношение на иновациите - не, в България много неща не се правят.
Какво не се прави?
Много слабо е развит секторът на електрофизиологията, лечението на ритъмните и проводни нарушения, което е много широка практика през последните 15 години в целия свят. В България има една група, която се занимава с това. В момента поради силно ограничаване на финансирането на клиничната пътека е преустановила тази дейност. Аз съм писал позитивни отговори на писма от касата за пациенти, които желаят да се извърши тази интервенция в чужбина. Друга слаба страна са някои структурни методи за лечение - подмяна на клапи по инвазивен път, не чрез операция. Електрофизиологията е фатално изостанала, както и всичко свързано с нея.
Често попадаме на статистиката, че България стои на едно от челните места по кардио заболявания, наистина ли е така?
Наистина е така. Разбира се, причините са две. Едната е подобрената разкриваемост на тези заболявания от все по-образованата институция на личния лекар и на специалистите в извънболничната помощ. От друга страна заболеваемостта расте в цял свят и ние не можем да правим изключение. Просто някои заболявания, които са били характерни за по-напреднала възраст, сега вече се срещат като висока честота и при по-млади хора.
Ако направите едно сравнение на заболеваемостта когато започвахте Вашата практика и сега, какви са разликите?
Огромни. Аз 35 години работя кардиология. Навремето исхемично болните, болните със стенокардия и с инфаркт са били сигурно колкото и сега или с 10 процента по-малко. Но в нашата водеща кардиология в Трета градска болница тогава те бяха един-два процента от пациентите. Всичко друго беше придобити и вродени сърдечни пороци това постепенно се обърна и в момента структурата в цяла България отговаря на тази в Европа, Америка.
Спомняте ли си първите Ви дни в практиката?
Аз завърших медицина на 22 години, понеже съм роден януари, тръгнал съм и по-рано на училище. Моите родители, също лекари, ме пришпориха да отивам по разпределение и аз започнах през декември 1971 година и естествено ме сложиха дежурен на Нова година.
Къде беше разпределението?
Горна Оряховица. Както си е по правилата, докараха един пациент, беше починал, но всички бяха единодушни - и Бърза помощ, и колегите, че не е. И аз мисля, че малко се поизложих да реанимирам труп, но това се случва често с млади лекари.
Имате ли други такива случаи от ранната Ви практика? Кога показахте на колегите си, че имате талант на лекар, на кардиолог?
Всеки млад лекар усеща в себе си таланта. Иначе той няма да е млад и няма да е лекар. Така че амбицията човек да се наложи, да се покаже, да демонстрира познания и възможности е неделим атрибут в този период на кариерата. Аз сигурно не съм бил изключение. Тогава човек чете най-много, но никога това, което трябва. Също му се живее, защото е млад и това помирение между тези два нагона не винаги се постига и стават грешки, на които днес се смеем.
С какво се гордеехте тогава? Има ли нещо,с което дори Вашите родители са били горди?
Моите родители бяха много горди, че наследявам тяхната професия. Аз също бях горд, че съм лекар, дете на лекари. Това някак неусетно е внасяло сигурно някакъв момент на самочувствие при мен. Освен това ние имахме много книги, до които съм се докосвал, може би още от ученическите години, и бях изчел повечето от тях. Разбира се, не бих твърдял, че съм разбрал всичко, но все пак съм се докосвал до тази хартия и това при всички положения ми е помогнало може би малко по-бързо да се ориентирам. Просто трябва да се работи, трябва човек да започне рано да работи и много да работи.
Когато човек открие пътя си, къде е таванът на развитието във Вашата област?
Аз мисля, че няма таван. Всъщност не би трябвало да има. Може би има етапи, които трябва да се усвоят, за да бъдат фундамент, върху който да се стъпи за следващия етап. Така че за таван не може да говорим. Освен това цялата медицина се развива. Когато аз започнах да работя медицината беше много слаба, почти нищо не можеше да се направи освен да се раздадат едни лекарства, които не винаги можеха да помогнат. Ние сме били много безсилни. Днес възможностите са неимоверно по-големи, особено в някои сектори на медицината и някои медицински дисциплини, които претърпяха много мощно развитие. Уважавам хората, включително и себе си, които могат да работят тази медицина.
Случвало ли Ви се е при успешно лечение на пациент да си кажете „Ако това ми се беше случило преди 20 години, някой щеше да живее, щях да имам по-голям успех"?
Случвало се е, но не бих казал, че е често, защото ние имаме способността да забравяме лошото, поне аз и колегите, с които общувам. Но е ставало дума, да. Разбира се, в обратния смисъл също се коментира и то може би много по-често, когато нещо не можем да го направим като хората, си казваме „Ех, ако бяхме в Америка".
Как преминава един Ваш ден? Колко човека работят в клиниката по кардиология към „Света Анна"?
В клиниката сме 13 лекари. Всички имат специалност по вътрешни болести, ние нямаме хора без специалност. Имаме няколко души със защитени докторски работи, доцентите сме двама. Целият колектив се състои от 45 души - сестри, санитари и технически сътрудници. Имаме 28 легла и сме оборудвани съвременно.
Как преминава денят Ви? В колко часа отивате в болницата?
Към 7.45 часа лекарите се събират, има рапорт, който е до към 8.30. Тогава освен медицински въпроси се разглежда и прогнозата за времето, нови вицове. Така денят започва доста лежерно, защото ние сме и приятели. След това се разпръсваме и всеки прави това, което има за задача. Аз държа на взаимозаменяемостта на хората - където има дупка, веднага да има кой да я запуши. Напрегнато е на моменти. Друг път е по-спокойно.
Интересна ли е тази специалност за младите, които в момента са още студенти? Виждате ли наследници? Виждате ли надежди, таланти?
Определено. Аз се радвам, че има интерес към инвазивната кардиология, към кардиологията въобще. В момента специализиращите кардиология в България са около 200 души. Това е много сериозен потенциал, който в следващите няколко години ще излезе с дипломи и ще започне да лекува хора. Разбира се, очаква се и една голяма част да емигрират. 200 души, специализиращи, не е малко при положение, че в момента ангажираните кардиолози в България са не повече от 500 души. Така че това е добре. Имаше няколко нулеви години, когато не можеше да бъдат проведени изпити, респективно хората да започнат специализация, но напоследък полека-лека това се преодоля. Интересът е голям, има много хора, които идват като резиденти, т. е. те идват да работят без заплата и изкарват така с месеци, някои и цяла година. Имам специализанти, има интерес. Тези хора ни помагат, а ние се отблагодаряваме с това, че даряваме нашите знания.
Имате ли любопитни случки с това как се отблагодаряват пациентите Ви за помощта?
Има. С двеста грама ориз. Имало е и дарения, например с трицифрени и четирицифрени суми, които са за клиниката или за болницата. На мен са ми подарявали много вещи, които аз съхранявам в кабинета си, някои съм си взел вкъщи - картини, предмети, даже си спомням за повечето от тях кой ми ги е подарил. И им се радвам, честно казано, това е за здраве.
Случва ли Ви се е да срещнете пациент на улицата, когото може би дори сте забравил, че сте лекувал и той да Ви напомни за себе си?
Да, много често явление.
Какво е усещането?
Това обикновено се случва в неподходящо време, но е приятно хората да са доволни. Донася позитивна емоция. За съжаление, може и обратното да се случи, защото медицината може много неща да направи, но усещането на пациента какво му е направено не винаги е адекватно. Ние го знаем и това е обект на много сериозни проучвания - удовлетвореността от лечението. Пациентът е много по-доволен ако му се обърна внимание, ако има специални грижи към него, ако условията са добри, отколкото ако му свършите добре чисто медицинска дейност, която той много пъти не може да оцени. Това изключително много затруднява тестовете и всякакви други оценъчни методики за класиране в здравеопазването. Трябва много ясно да се определи какво се търси.
Как продължава Вашият ден? Връщате се в клиниката?
Ще се върна на работа. Сега е летен сезон, ние сме в намален състав и за тези, които са на работа, е много напрегнато.
Тежък сезон ли е лятото за кардио заболяванията?
Всеки сезон е горе-долу еднакво тежък. В различните точки на системата на здравеопазването е различно. Все пак аз съм болничен лекар, ние имаме голям поток от планови болни, който върви равномерно през цялата година. Спешността през лятото не бих казал, че е повече, даже този месец, поне при нас, идват по малко спешни болни, друг път не е било така. Но такива анализи трябва да се правят за по-дълъг период от време...OP+
Какво точно представлява инвазивната кардиология?
Това е кардиология, която си служи както за диагностична цел с основните безкръвни методи, така и с т. нар. инвазивни методи, които са преки, т. е. в тялото, около сърцето или съдовете, се прониква с катетри и с тях се правят измервания, което пък е база за провеждане на терапевтични процедури - разширение на стеснени съдове, разширение на клапи, затваряне на патологични комуникации. Това е инвазивната кардиология в общи линии. Тя пак си е кардиология. Това е все едно да карате камион и с инвазивната кардиология ви закачат ремарке с някакви възможности в повече.
Колко са специалистите в това „ремарке" към кардиологията?
В България 99 са тези, които са положили изпит и имат сертификат за тази високо специализирана дейност.
Достатъчно ли са? Има ли нужда от още?
Това не са единствените хора, това са сертифицираните. Има още толкова, които са в процес на обучение и рано или късно ще се сертифицират. Така че, ако говорим за хора с права, те сигурно скоро ще станат около 200, което е предостатъчно.
Има ли изтичане на специалисти в кардиологията към чужбина?
Има. Поне аз познавам четири-пет души, които в момента работят в чужбина - Америка, Франция, Швейцария и Германия. Това са хора, които навремето се обучаваха при мен, вероятно има още, сигурно са 10-15 души.
Вероятно в чужбина те са доста по-високо платени?
Да, това е една от основните причини. Другата е, че там има доста по-добри условия за работа. Работи се с по-качествени материали, възможно е да се развиват повече нови методики, където тези хора да участват. Ние малко започваме да изоставаме.
Как стоят нещата в България? Казвате, започваме да изоставаме.
Прилични са все още, поне по отношение на екстензията, брой лаборатории, заети, преминали хора. Пак сме под средните европейски норми, но твърде близо. Докато по отношение на иновациите - не, в България много неща не се правят.
Какво не се прави?
Много слабо е развит секторът на електрофизиологията, лечението на ритъмните и проводни нарушения, което е много широка практика през последните 15 години в целия свят. В България има една група, която се занимава с това. В момента поради силно ограничаване на финансирането на клиничната пътека е преустановила тази дейност. Аз съм писал позитивни отговори на писма от касата за пациенти, които желаят да се извърши тази интервенция в чужбина. Друга слаба страна са някои структурни методи за лечение - подмяна на клапи по инвазивен път, не чрез операция. Електрофизиологията е фатално изостанала, както и всичко свързано с нея.
Често попадаме на статистиката, че България стои на едно от челните места по кардио заболявания, наистина ли е така?
Наистина е така. Разбира се, причините са две. Едната е подобрената разкриваемост на тези заболявания от все по-образованата институция на личния лекар и на специалистите в извънболничната помощ. От друга страна заболеваемостта расте в цял свят и ние не можем да правим изключение. Просто някои заболявания, които са били характерни за по-напреднала възраст, сега вече се срещат като висока честота и при по-млади хора.
Ако направите едно сравнение на заболеваемостта когато започвахте Вашата практика и сега, какви са разликите?
Огромни. Аз 35 години работя кардиология. Навремето исхемично болните, болните със стенокардия и с инфаркт са били сигурно колкото и сега или с 10 процента по-малко. Но в нашата водеща кардиология в Трета градска болница тогава те бяха един-два процента от пациентите. Всичко друго беше придобити и вродени сърдечни пороци това постепенно се обърна и в момента структурата в цяла България отговаря на тази в Европа, Америка.
Спомняте ли си първите Ви дни в практиката?
Аз завърших медицина на 22 години, понеже съм роден януари, тръгнал съм и по-рано на училище. Моите родители, също лекари, ме пришпориха да отивам по разпределение и аз започнах през декември 1971 година и естествено ме сложиха дежурен на Нова година.
Къде беше разпределението?
Горна Оряховица. Както си е по правилата, докараха един пациент, беше починал, но всички бяха единодушни - и Бърза помощ, и колегите, че не е. И аз мисля, че малко се поизложих да реанимирам труп, но това се случва често с млади лекари.
Имате ли други такива случаи от ранната Ви практика? Кога показахте на колегите си, че имате талант на лекар, на кардиолог?
Всеки млад лекар усеща в себе си таланта. Иначе той няма да е млад и няма да е лекар. Така че амбицията човек да се наложи, да се покаже, да демонстрира познания и възможности е неделим атрибут в този период на кариерата. Аз сигурно не съм бил изключение. Тогава човек чете най-много, но никога това, което трябва. Също му се живее, защото е млад и това помирение между тези два нагона не винаги се постига и стават грешки, на които днес се смеем.
С какво се гордеехте тогава? Има ли нещо,с което дори Вашите родители са били горди?
Моите родители бяха много горди, че наследявам тяхната професия. Аз също бях горд, че съм лекар, дете на лекари. Това някак неусетно е внасяло сигурно някакъв момент на самочувствие при мен. Освен това ние имахме много книги, до които съм се докосвал, може би още от ученическите години, и бях изчел повечето от тях. Разбира се, не бих твърдял, че съм разбрал всичко, но все пак съм се докосвал до тази хартия и това при всички положения ми е помогнало може би малко по-бързо да се ориентирам. Просто трябва да се работи, трябва човек да започне рано да работи и много да работи.
Когато човек открие пътя си, къде е таванът на развитието във Вашата област?
Аз мисля, че няма таван. Всъщност не би трябвало да има. Може би има етапи, които трябва да се усвоят, за да бъдат фундамент, върху който да се стъпи за следващия етап. Така че за таван не може да говорим. Освен това цялата медицина се развива. Когато аз започнах да работя медицината беше много слаба, почти нищо не можеше да се направи освен да се раздадат едни лекарства, които не винаги можеха да помогнат. Ние сме били много безсилни. Днес възможностите са неимоверно по-големи, особено в някои сектори на медицината и някои медицински дисциплини, които претърпяха много мощно развитие. Уважавам хората, включително и себе си, които могат да работят тази медицина.
Случвало ли Ви се е при успешно лечение на пациент да си кажете „Ако това ми се беше случило преди 20 години, някой щеше да живее, щях да имам по-голям успех"?
Случвало се е, но не бих казал, че е често, защото ние имаме способността да забравяме лошото, поне аз и колегите, с които общувам. Но е ставало дума, да. Разбира се, в обратния смисъл също се коментира и то може би много по-често, когато нещо не можем да го направим като хората, си казваме „Ех, ако бяхме в Америка".
Как преминава един Ваш ден? Колко човека работят в клиниката по кардиология към „Света Анна"?
В клиниката сме 13 лекари. Всички имат специалност по вътрешни болести, ние нямаме хора без специалност. Имаме няколко души със защитени докторски работи, доцентите сме двама. Целият колектив се състои от 45 души - сестри, санитари и технически сътрудници. Имаме 28 легла и сме оборудвани съвременно.
Как преминава денят Ви? В колко часа отивате в болницата?
Към 7.45 часа лекарите се събират, има рапорт, който е до към 8.30. Тогава освен медицински въпроси се разглежда и прогнозата за времето, нови вицове. Така денят започва доста лежерно, защото ние сме и приятели. След това се разпръсваме и всеки прави това, което има за задача. Аз държа на взаимозаменяемостта на хората - където има дупка, веднага да има кой да я запуши. Напрегнато е на моменти. Друг път е по-спокойно.
Интересна ли е тази специалност за младите, които в момента са още студенти? Виждате ли наследници? Виждате ли надежди, таланти?
Определено. Аз се радвам, че има интерес към инвазивната кардиология, към кардиологията въобще. В момента специализиращите кардиология в България са около 200 души. Това е много сериозен потенциал, който в следващите няколко години ще излезе с дипломи и ще започне да лекува хора. Разбира се, очаква се и една голяма част да емигрират. 200 души, специализиращи, не е малко при положение, че в момента ангажираните кардиолози в България са не повече от 500 души. Така че това е добре. Имаше няколко нулеви години, когато не можеше да бъдат проведени изпити, респективно хората да започнат специализация, но напоследък полека-лека това се преодоля. Интересът е голям, има много хора, които идват като резиденти, т. е. те идват да работят без заплата и изкарват така с месеци, някои и цяла година. Имам специализанти, има интерес. Тези хора ни помагат, а ние се отблагодаряваме с това, че даряваме нашите знания.
Имате ли любопитни случки с това как се отблагодаряват пациентите Ви за помощта?
Има. С двеста грама ориз. Имало е и дарения, например с трицифрени и четирицифрени суми, които са за клиниката или за болницата. На мен са ми подарявали много вещи, които аз съхранявам в кабинета си, някои съм си взел вкъщи - картини, предмети, даже си спомням за повечето от тях кой ми ги е подарил. И им се радвам, честно казано, това е за здраве.
Случва ли Ви се е да срещнете пациент на улицата, когото може би дори сте забравил, че сте лекувал и той да Ви напомни за себе си?
Да, много често явление.
Какво е усещането?
Това обикновено се случва в неподходящо време, но е приятно хората да са доволни. Донася позитивна емоция. За съжаление, може и обратното да се случи, защото медицината може много неща да направи, но усещането на пациента какво му е направено не винаги е адекватно. Ние го знаем и това е обект на много сериозни проучвания - удовлетвореността от лечението. Пациентът е много по-доволен ако му се обърна внимание, ако има специални грижи към него, ако условията са добри, отколкото ако му свършите добре чисто медицинска дейност, която той много пъти не може да оцени. Това изключително много затруднява тестовете и всякакви други оценъчни методики за класиране в здравеопазването. Трябва много ясно да се определи какво се търси.
Как продължава Вашият ден? Връщате се в клиниката?
Ще се върна на работа. Сега е летен сезон, ние сме в намален състав и за тези, които са на работа, е много напрегнато.
Тежък сезон ли е лятото за кардио заболяванията?
Всеки сезон е горе-долу еднакво тежък. В различните точки на системата на здравеопазването е различно. Все пак аз съм болничен лекар, ние имаме голям поток от планови болни, който върви равномерно през цялата година. Спешността през лятото не бих казал, че е повече, даже този месец, поне при нас, идват по малко спешни болни, друг път не е било така. Но такива анализи трябва да се правят за по-дълъг период от време...OP+
Драгомир Симеонов
Източник bestdoctors.bg
Екип не се създава за една година и това е силата на болницата, в която ние се сработваме вече 20 г., казаха лекарите от столичната университетска болница “Св. Екатерина”. Снимки АНДРЕЙ МИХАЙЛОВ
Лекарите от столичната университетска болница "Св. Екатерина" годишно помагат на близо 50 000 души. Толкова например е населението на цял Кюстендил. От внушителния брой болни 8500 души остават за лечение в болницата, а в кардиологията се настаняват 5000 души със страшни диагнози като инфаркт и сърдечна недостатъчност.
"За съжаление имаме и много млади пациенти с инфаркт, но и възрастни. Напоследък обаче зачестяват възрастните. Не знам дали това се дължи на разкриването на много частни болници или не, но ние, като университетска клиника, приемаме всякакви пациенти - и най-тежките също, които не са желани в други лечебни заведения. Такъв пример са 80-90-годишни в тежко състояние с множество засягания на съдове", заяви пред "Труд" проф. Юлия Джоргова, началник на Клиниката по кардиология в "Св. Екатерина".
Специалистката е въвела у нас за първи път много инвазивни методики.
Единственото и най-добро решение за описаните болни е по най-бързия начин да пристигнат в център с инвазивна лаборатория като "Св. Екатерина", за да може специалистите да отворят проблемния съд и да поставят стент. "Въпреки че такива пациенти изключително много финансово натоварват болницата, аз смятам, че лечението им води до трупането на невероятен опит, защото нашите лекари са обучени да
се справят с най-трудното в кардиологията
Това е от огромно значение", заяви проф. Джоргова. А ако един лекар има сериозен опит вследствие на големия обем от работа и неговата сложност, то резултатите от терапията са многократно по-добри.
"При нас е съсредоточена най-тежката патология на България. От една страна, това се дължи на най-големия обем от работа, който извършваме в страната, заради което сме безспорен лидер в кардиологията. Но и заради кардиохирургията - също доказано най-добрата у нас. А тя е мощна структура зад гърба на кардиолозите. По този начин всеки пациент, при когото се очакват сериозни усложнения, идва в "Св. Екатерина", посочи проф. Джоргова. Точно тя бе националният ръководител на програмата "Стент за живот", която стартира у нас през 2010 г. Целта на проекта бе инвазивната кардиология да се развие така, че всеки българин с инфаркт да има достъп до модерното, щадящо и бързо връщащо към нормалния начин на живот лечение.
Резултатите са достатъчно красноречиви: смъртността намалява три пъти - от 16% на 5%, ако при пациент с инфаркт се приложи механичното отваряне на съда и поставяне на стент (т.нар. ангиопластика) в сравнение с болните, при които не се извършва този метод.
"Програмата "Стент за живот" предвижда изграждане на инвазивни лаборатории в цялата страна и това наистина се постигна, което е връх за България. Вече все по-малко остават хората, необхванати от модерното лечение", посочи проф. Джоргова. Терапията води и до рязко спадане на инвалидизацията от остър инфаркт, която е огромно бреме за обществото. "Да, методиката е по-скъпа, но впоследствие води до икономически ефект със спестяване на средства, които биха отишли за инвалидизираните пациенти, неможещи да работят", каза още проф. Джоргова. При старите методи на лечение (с медикаменти) инвалидизацията е 50%, тъй като пациентите с инфаркт развиват сърдечна недостатъчност и по 2-3 пъти в годината лежат в болница, консумирайки обществен ресурс. А при инвазивното лечение тя е 10% и се наблюдава само при болните, късно стигнали до катетеризационна лаборатория. Не на последно място, ако пациентът се лекува хирургично, той лежи в болница минимум 2 седмици, а с модерния метод на 3-5-ия ден се изписва.
Инвазивната кардиология се прилага не само при инфаркт и нестабилна стенокардия, но и при вродените заболявания, ритъмните болести, при периферно-съдова болест (това са заболявания на съдовете на мозъка, на краката, на бъбреците). Друга индикация за тази методика, за която "Св. Екатерина" е
единствената сертифицирана болница у нас
е инвазивното поставяне на аортна клапа, когато в областта се наблюдава тежкостепенно и животозастрашаващо стеснение. Заболяването е характерно за третата възраст и води до смърт до 2 г. след диагностицирането му, ако не се приложи новият метод. "С него ние лекуваме пациента без разрез на гръдния кош, а клапата се поставя чрез двусантиметров разрез в основата на крака и по съдов път се достига до поразеното място. Болният се изписва до 3-5-ия ден. От тази година здравната каса напълно покрива стойността на клапата за определен брой хора. Бройката е малка, затова сме принудени да връщаме някои от пациентите", обясни проф. Джоргова. Нейната мечта е по този безкръвен начин да започне лечение и на увредената митрална клапа на сърцето. Проблемът е финансов, защото методиката е скъпа. "Но "Св. Екатерина" винаги е била лидер във въвеждането на иновации. Голяма част от инвазивните терапии в последните 20 г. са приложени у нас за първи път именно в нашата болница", подчерта специалистката. Не на последно място т.нар. ресинхронизирана терапия при крайна сърдечна недостатъчност (поставяне на устройство, подобно на пейсмейкър, подпомагащ дейността на сърцето) се извършва пак за първи път в "Св. Екатерина" и все още се прилага само там.
Най-голямата гордост на "Св. Екатерина" е екипът. Той е от млади хора, които се трудят с голям ентусиазъм. Хабилитираните лица са 4. "Независимо, че всеки от нас работи по 12 чса, заплащането не е по-високо от това в другите болници, но движещата ни сила е професионалният интерес и многото иновации, които въвеждаме и прилагаме. А всички лекари, дори и най-младият колега, излизат на обучение поне веднъж годишно на Запад", заяви проф. Джоргова.
И апаратурата на болницата е на най-високо ниво. "Св. Екатерина" разполага с три ангиографски апарата от най-високия клас (именно с тях се извършват диагностиката и безкръвното лечение на всички сърдечно-съдови заболявания). Тук е и най-модерният скенер на Балканския полуостров. В "Св. Екатерина" се намират и два уникални за България апарата. Единият е за поставяне на стволови клетки в сърдечния мускул, а вторият е т. нар. OFDI. "И двата са доставени от фирма "Екосмедика", която се занимава с медицински консумативи от най-висок клас, но и с последното поколение на иновативната медицинска апаратура", обясни проф. Джоргова. Апаратът OFDI пък дава възможност за оглеждане на вътрешността на съда с оптичен лазерен лъч. Така се вижда прослойно и стената на съда, лесно се открива, ако има тромб, разязвена или атеросклеротична плака, натрупан калций. А това позволява да се направи най-точната преценка за лечението. "В "Св. Екатерина" поставят и последната генерация стентове - биоразтворимите.
"Медицината не е професия, в която има един велик човек и той върши всичко, а е силно екипна. В "Св. Екатерина", която е ковачница на кадри и за държавни и за частни болници, екипът е здраво сплотен. Става дума за съвместната дейност между кардиологията, кардиохирургията, съдовата хирургия и анестезиолозите, което е само в полза на пациента", завърши проф. Джоргова...OP+
Личен архив
Проф. Юлия Джоргова
Интересната и иновативна медицина задържа млади лекари в България, заяви в интервю за Дарик проф. Юлия Джоргова. По думите й медицината у нас не може да има бъдеще без млади лекари, които да прокарват това бъдеще. Тя обърна внимание на факта, че възможността за специализация и професионална реализация е основният проблем за младите й колеги.
Проф. Юлия Джоргова, която ръководи Клиниката по кардиология към Университетската специализирана болница за активно лечение "Света Екатерина" в София и е сред доайените на инвазивната кардиология у нас, участва в съвместния проект на сайта BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в устойчивата здравна система.
"Науката е скъпо удоволствие, а искаме ли да правим наука и иновации, е необходимо отделно финансиране", коментира още проф. Юлия Джоргова. Според нея ако не се въвеждат иновации, страната ни ще изостане с огромни темпове и трудно ще може да се говори за добра медицина в обозримо бъдеще у нас.
Илиана Найденова: Разкажете ни как се случи така, че се посветихте на кардиологията.
Проф. Юлия Джоргова: Връщате ме много назад, когато най-логични, ясни и интересни ми се струваха Неврология, Кардиология, Ендокринология. В крайна сметка попаднах в специалност Кардиология.
Впоследствие дойде ред и на инвазивната кардиология.
Когато аз постъпих тук, имаше сърдечно-съдова хирургия, с ръководител клиника проф. Милев, след което дойде и проф. Чирков. Но нямахме инвазивна кардиология. Проф. Чирков изпрати мен за една година да специализирам в Холандия като шанс и ние да имаме Инвазивна кардиология, така започна всичко.
Ако направим паралел оттогава до днес медицината и кардиологията са се променили много. Кое за Вас е най-интересно като промяна в методите на лечение?
Специално в нашата област разрастването е много бурно, за което има две обяснения. Първо, сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност в развитите страни, и второ - съответно най-много се развива наука в тази област. Нашата работа е между хирургията и кардиологията, но ние работим с материали, които също се развиват. Бизнесът е сериозно намесен като средства, които влага в наука. Започнахме да работим със стентове в края на 90-те години, сега има трета-четвърта генерация, а в научен аспект има и шеста генерация стентове.
Интересното е, че промените започнаха предимно като диагностика и лечение на коронарни заболявания, докато днес се намесиха още много аспекти.
Интересната и иновативна медицина задържа млади лекари в България.
Проф. Юлия Джоргова
Може ли да се каже, че в България и във Вашата клиника конкретно се следват иновативните методи на лечение, които се прилагат в световен мащаб?
Категорично може да се каже, методите са съпоставими с изключение на това, че ние нямаме възможност да набираме богат опит. Започнахме например да слагаме аортните клапни протези, а една от тях струва близо 50 000 лева. Разбираемо е, че за да поддържаме добро ниво на опит, би трябвало да слагаме поне 30 клапни протези на година. За 2012 едва успяхме 15 да сложим, тази година имаме две и чакаме разрешението на НЗОК. Но нали не се подписа рамковият договор, а те са нова клинична пътека, не е ясно дали ще влязат, ще има ли възможност да слагаме клапите... Тоест ние можем да правим един от най-новите методи, обучени сме, но се иска рутина. По същия начин стои въпросът с митралните клапи, както и със стволовите клетки.
Максимално се стремим да въвеждаме новости, почти не сме изостанали, обаче не ни стигат финансовите сили да можем да ги използваме всеки ден там, където са необходими.
Най-вече въпрос на финансиране ли е въвеждането на високи технологии в медицината?
Науката е скъпо удоволствие, а искаме ли да правим наука и иновации, е необходимо отделно финансиране. Това не е по силите на една болница, когато тя е на ръба на оцеляването, което на свой ред предизвиква обратна вълна на напускане на млади и добри лекари. Завърта се един порочен кръг, от който не можем да се измъкнем скоро.
Също така някои биха попитали - защо ще въвеждаме иновации, когато те струват скъпо, а не ни стигат парите да лекуваме и обикновени неща. Само че ако спрем да въвеждаме иновации, България ще изостане с огромни темпове и тогава трудно ще можем да говорим, че ще имаме добра медицина в обозримо бъдеще. Също така интересната и иновативна медицина задържа млади лекари в България.
За Вашата професия връзката учител-ученик е особено важна, тоест предаването на опита на по-млади колеги.
В медицината едно от водещите неща е да имаш добър учител, така е.
Много млади лекари днес посочват Вас като техен учител. Интересно е Вие от кого научихте много?
У нас има много учители, които уважавам - и проф. Юрий Белов, и проф. Илия Томов, както и проф. Чирков. Но ако има човек, който истински ме е вдъхновил, това е проф. Баус от Холандия.
Разговорът ни е в рамките на съвместен проект на Дарик, BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в устойчивата здравна система. Къде виждате най-голямото предизвикателство за здравеопазването у нас?
За мен най-страшното, и не само в медицината в България, е напускането на младите хора. Не може да има бъдеще, ако няма млади, които да прокарват това бъдеще. Имаме много добри млади лекари, за които основен проблем е възможността за специализация и професионална реализация. Лесно се руши, но медицината е консервативна наука, тя трудно ще се изгради отново. Докторското съсловие застарява, оголени са цели специалности и за мен това е най-голямата опасност.
Статистиката е много тъжна. И каквото и да говорим за висшата форма на управление, за диагностично-свързани групи, за клинични пътеки и пари, за електронни системи, в крайна сметка хората са най-голямата ценност. Без кадри няма как да се имплементират новите посоки и методи.
Имаме служебен кабинет, в който министър на здравеопазването е проф. Николай Петров. Какъв съвет бихте му дали?
Бих му пожелала здраве, сили и здрави нерви, но не мисля, че той има шанс за промени за краткия период, в който ще бъде на поста. Това е специфична наука и който се опитва да направи промени, трябва да я разбира. За медицината е нужен някой със силен характер, здрав дух и подготвен за всички негативи, защото има нужда от много социално трудни решения.
Липсва ли доверие към лекаря, болният трудно може да бъде убеден да се лекува правилно.
Проф. Юлия Джоргова
Българският пациент информиран ли е достатъчно за сърдечно-съдовите заболявания?
Напротив, даже малко сме информирани. Напоследък хората научиха какво е хипертония и холестерол, но не знаят разликата между кардиологията и кардиохирургията, какво е инвазивна кардиология. Да не говорим за всички помпозни и гръмки заглавия във вестниците, част от негативната кампания, която се поде срещу лекарите и особено срещу инвазивната кардиология. Имаше едно вестникарско заглавие "Ако лекар Ви каже, че имате инфаркт, вярвайте на 50%". За инфаркта не може да се лъже, той е най-доказуем като документация, а процедурите в инвазивната кардиология се записват на рентгенов филм от началото до края. Понякога съм се чудила на Ваши колеги осъзнават ли каква отговорност поемат, тъй като това рефлектира и върху здравето на пациента.
Този изкуствено създаден конфликт освен че вреди на морала на лекарите, жестоко вреди на пациентите. Липсва ли доверие към лекаря, болният трудно може да бъде убеден да се лекува правилно.
Българинът като че ли е склонен да обвинява лекаря, но няма чувството, че той самият е отговорен за своето здраве. Всеки пациент трябва да знае, че здравето е основно негова отговорност, отговорността на лекаря е да обясни плюсовете и минусите във всяка една медицинска манипулация. За съжаление хора умират и то не само от лекарска грешка. Пациентът трябва да знае, че негова отговорност е и профилактиката, и проследяването, и воденето на здравословен начин на живот. Няма магически хапчета.
Ежедневно взимате решения, които спасяват човешки животи, но каква е най-голямата награда за един лекар?
Професията е достатъчно драматична с тежестта на болките на хората, за да трябва да изживяваме допълнителни драми има ли легло за пациента, има ли пари за лечение, защо няма даден материал. Затова най-голямата награда е успешно излекуваният пациент и най-вече възможността да си вършим нормално и добре работата - без драми.
Какво все още не се знае за сърцето, какво предстои да открие науката?
Сърцето е орган, без който не можем да живеем. И както във всяка област на науката, колкото повече знаем, толкова повече откриваме какво не знаем. Човешкият организъм е уникално творение на природата, но може би знаем много повече за космоса отколкото за собствения си организъм. И понеже това е жива материя, винаги се намира начин да ни се надсмее. Затова много хора казват, че медицината не е наука, защото колкото и да изучаваш науката, винаги остава елементът на живия организъм, който не чете учебници. В учебниците пише едно, но болестта може да реши да тръгне по друг път...OP+
Източник bestdoctors.bg
Св. Екатерина лекува 50 000 болни годишно
Екип не се създава за една година и това е силата на болницата, в която ние се сработваме вече 20 г., казаха лекарите от столичната университетска болница “Св. Екатерина”. Снимки АНДРЕЙ МИХАЙЛОВ
Лекарите от столичната университетска болница "Св. Екатерина" годишно помагат на близо 50 000 души. Толкова например е населението на цял Кюстендил. От внушителния брой болни 8500 души остават за лечение в болницата, а в кардиологията се настаняват 5000 души със страшни диагнози като инфаркт и сърдечна недостатъчност.
"За съжаление имаме и много млади пациенти с инфаркт, но и възрастни. Напоследък обаче зачестяват възрастните. Не знам дали това се дължи на разкриването на много частни болници или не, но ние, като университетска клиника, приемаме всякакви пациенти - и най-тежките също, които не са желани в други лечебни заведения. Такъв пример са 80-90-годишни в тежко състояние с множество засягания на съдове", заяви пред "Труд" проф. Юлия Джоргова, началник на Клиниката по кардиология в "Св. Екатерина".
Специалистката е въвела у нас за първи път много инвазивни методики.
Единственото и най-добро решение за описаните болни е по най-бързия начин да пристигнат в център с инвазивна лаборатория като "Св. Екатерина", за да може специалистите да отворят проблемния съд и да поставят стент. "Въпреки че такива пациенти изключително много финансово натоварват болницата, аз смятам, че лечението им води до трупането на невероятен опит, защото нашите лекари са обучени да
се справят с най-трудното в кардиологията
Това е от огромно значение", заяви проф. Джоргова. А ако един лекар има сериозен опит вследствие на големия обем от работа и неговата сложност, то резултатите от терапията са многократно по-добри.
"При нас е съсредоточена най-тежката патология на България. От една страна, това се дължи на най-големия обем от работа, който извършваме в страната, заради което сме безспорен лидер в кардиологията. Но и заради кардиохирургията - също доказано най-добрата у нас. А тя е мощна структура зад гърба на кардиолозите. По този начин всеки пациент, при когото се очакват сериозни усложнения, идва в "Св. Екатерина", посочи проф. Джоргова. Точно тя бе националният ръководител на програмата "Стент за живот", която стартира у нас през 2010 г. Целта на проекта бе инвазивната кардиология да се развие така, че всеки българин с инфаркт да има достъп до модерното, щадящо и бързо връщащо към нормалния начин на живот лечение.
Резултатите са достатъчно красноречиви: смъртността намалява три пъти - от 16% на 5%, ако при пациент с инфаркт се приложи механичното отваряне на съда и поставяне на стент (т.нар. ангиопластика) в сравнение с болните, при които не се извършва този метод.
"Програмата "Стент за живот" предвижда изграждане на инвазивни лаборатории в цялата страна и това наистина се постигна, което е връх за България. Вече все по-малко остават хората, необхванати от модерното лечение", посочи проф. Джоргова. Терапията води и до рязко спадане на инвалидизацията от остър инфаркт, която е огромно бреме за обществото. "Да, методиката е по-скъпа, но впоследствие води до икономически ефект със спестяване на средства, които биха отишли за инвалидизираните пациенти, неможещи да работят", каза още проф. Джоргова. При старите методи на лечение (с медикаменти) инвалидизацията е 50%, тъй като пациентите с инфаркт развиват сърдечна недостатъчност и по 2-3 пъти в годината лежат в болница, консумирайки обществен ресурс. А при инвазивното лечение тя е 10% и се наблюдава само при болните, късно стигнали до катетеризационна лаборатория. Не на последно място, ако пациентът се лекува хирургично, той лежи в болница минимум 2 седмици, а с модерния метод на 3-5-ия ден се изписва.
Инвазивната кардиология се прилага не само при инфаркт и нестабилна стенокардия, но и при вродените заболявания, ритъмните болести, при периферно-съдова болест (това са заболявания на съдовете на мозъка, на краката, на бъбреците). Друга индикация за тази методика, за която "Св. Екатерина" е
единствената сертифицирана болница у нас
е инвазивното поставяне на аортна клапа, когато в областта се наблюдава тежкостепенно и животозастрашаващо стеснение. Заболяването е характерно за третата възраст и води до смърт до 2 г. след диагностицирането му, ако не се приложи новият метод. "С него ние лекуваме пациента без разрез на гръдния кош, а клапата се поставя чрез двусантиметров разрез в основата на крака и по съдов път се достига до поразеното място. Болният се изписва до 3-5-ия ден. От тази година здравната каса напълно покрива стойността на клапата за определен брой хора. Бройката е малка, затова сме принудени да връщаме някои от пациентите", обясни проф. Джоргова. Нейната мечта е по този безкръвен начин да започне лечение и на увредената митрална клапа на сърцето. Проблемът е финансов, защото методиката е скъпа. "Но "Св. Екатерина" винаги е била лидер във въвеждането на иновации. Голяма част от инвазивните терапии в последните 20 г. са приложени у нас за първи път именно в нашата болница", подчерта специалистката. Не на последно място т.нар. ресинхронизирана терапия при крайна сърдечна недостатъчност (поставяне на устройство, подобно на пейсмейкър, подпомагащ дейността на сърцето) се извършва пак за първи път в "Св. Екатерина" и все още се прилага само там.
Най-голямата гордост на "Св. Екатерина" е екипът. Той е от млади хора, които се трудят с голям ентусиазъм. Хабилитираните лица са 4. "Независимо, че всеки от нас работи по 12 чса, заплащането не е по-високо от това в другите болници, но движещата ни сила е професионалният интерес и многото иновации, които въвеждаме и прилагаме. А всички лекари, дори и най-младият колега, излизат на обучение поне веднъж годишно на Запад", заяви проф. Джоргова.
И апаратурата на болницата е на най-високо ниво. "Св. Екатерина" разполага с три ангиографски апарата от най-високия клас (именно с тях се извършват диагностиката и безкръвното лечение на всички сърдечно-съдови заболявания). Тук е и най-модерният скенер на Балканския полуостров. В "Св. Екатерина" се намират и два уникални за България апарата. Единият е за поставяне на стволови клетки в сърдечния мускул, а вторият е т. нар. OFDI. "И двата са доставени от фирма "Екосмедика", която се занимава с медицински консумативи от най-висок клас, но и с последното поколение на иновативната медицинска апаратура", обясни проф. Джоргова. Апаратът OFDI пък дава възможност за оглеждане на вътрешността на съда с оптичен лазерен лъч. Така се вижда прослойно и стената на съда, лесно се открива, ако има тромб, разязвена или атеросклеротична плака, натрупан калций. А това позволява да се направи най-точната преценка за лечението. "В "Св. Екатерина" поставят и последната генерация стентове - биоразтворимите.
"Медицината не е професия, в която има един велик човек и той върши всичко, а е силно екипна. В "Св. Екатерина", която е ковачница на кадри и за държавни и за частни болници, екипът е здраво сплотен. Става дума за съвместната дейност между кардиологията, кардиохирургията, съдовата хирургия и анестезиолозите, което е само в полза на пациента", завърши проф. Джоргова...OP+
Проф. Юлия Джоргова: Иновативната медицина задържа млади лекари у нас
Личен архив
Проф. Юлия Джоргова
Интересната и иновативна медицина задържа млади лекари в България, заяви в интервю за Дарик проф. Юлия Джоргова. По думите й медицината у нас не може да има бъдеще без млади лекари, които да прокарват това бъдеще. Тя обърна внимание на факта, че възможността за специализация и професионална реализация е основният проблем за младите й колеги.
Проф. Юлия Джоргова, която ръководи Клиниката по кардиология към Университетската специализирана болница за активно лечение "Света Екатерина" в София и е сред доайените на инвазивната кардиология у нас, участва в съвместния проект на сайта BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в устойчивата здравна система.
"Науката е скъпо удоволствие, а искаме ли да правим наука и иновации, е необходимо отделно финансиране", коментира още проф. Юлия Джоргова. Според нея ако не се въвеждат иновации, страната ни ще изостане с огромни темпове и трудно ще може да се говори за добра медицина в обозримо бъдеще у нас.
Илиана Найденова: Разкажете ни как се случи така, че се посветихте на кардиологията.
Проф. Юлия Джоргова: Връщате ме много назад, когато най-логични, ясни и интересни ми се струваха Неврология, Кардиология, Ендокринология. В крайна сметка попаднах в специалност Кардиология.
Впоследствие дойде ред и на инвазивната кардиология.
Когато аз постъпих тук, имаше сърдечно-съдова хирургия, с ръководител клиника проф. Милев, след което дойде и проф. Чирков. Но нямахме инвазивна кардиология. Проф. Чирков изпрати мен за една година да специализирам в Холандия като шанс и ние да имаме Инвазивна кардиология, така започна всичко.
Ако направим паралел оттогава до днес медицината и кардиологията са се променили много. Кое за Вас е най-интересно като промяна в методите на лечение?
Специално в нашата област разрастването е много бурно, за което има две обяснения. Първо, сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност в развитите страни, и второ - съответно най-много се развива наука в тази област. Нашата работа е между хирургията и кардиологията, но ние работим с материали, които също се развиват. Бизнесът е сериозно намесен като средства, които влага в наука. Започнахме да работим със стентове в края на 90-те години, сега има трета-четвърта генерация, а в научен аспект има и шеста генерация стентове.
Интересното е, че промените започнаха предимно като диагностика и лечение на коронарни заболявания, докато днес се намесиха още много аспекти.
Интересната и иновативна медицина задържа млади лекари в България.
Проф. Юлия Джоргова
Може ли да се каже, че в България и във Вашата клиника конкретно се следват иновативните методи на лечение, които се прилагат в световен мащаб?
Категорично може да се каже, методите са съпоставими с изключение на това, че ние нямаме възможност да набираме богат опит. Започнахме например да слагаме аортните клапни протези, а една от тях струва близо 50 000 лева. Разбираемо е, че за да поддържаме добро ниво на опит, би трябвало да слагаме поне 30 клапни протези на година. За 2012 едва успяхме 15 да сложим, тази година имаме две и чакаме разрешението на НЗОК. Но нали не се подписа рамковият договор, а те са нова клинична пътека, не е ясно дали ще влязат, ще има ли възможност да слагаме клапите... Тоест ние можем да правим един от най-новите методи, обучени сме, но се иска рутина. По същия начин стои въпросът с митралните клапи, както и със стволовите клетки.
Максимално се стремим да въвеждаме новости, почти не сме изостанали, обаче не ни стигат финансовите сили да можем да ги използваме всеки ден там, където са необходими.
Най-вече въпрос на финансиране ли е въвеждането на високи технологии в медицината?
Науката е скъпо удоволствие, а искаме ли да правим наука и иновации, е необходимо отделно финансиране. Това не е по силите на една болница, когато тя е на ръба на оцеляването, което на свой ред предизвиква обратна вълна на напускане на млади и добри лекари. Завърта се един порочен кръг, от който не можем да се измъкнем скоро.
Също така някои биха попитали - защо ще въвеждаме иновации, когато те струват скъпо, а не ни стигат парите да лекуваме и обикновени неща. Само че ако спрем да въвеждаме иновации, България ще изостане с огромни темпове и тогава трудно ще можем да говорим, че ще имаме добра медицина в обозримо бъдеще. Също така интересната и иновативна медицина задържа млади лекари в България.
За Вашата професия връзката учител-ученик е особено важна, тоест предаването на опита на по-млади колеги.
В медицината едно от водещите неща е да имаш добър учител, така е.
Много млади лекари днес посочват Вас като техен учител. Интересно е Вие от кого научихте много?
У нас има много учители, които уважавам - и проф. Юрий Белов, и проф. Илия Томов, както и проф. Чирков. Но ако има човек, който истински ме е вдъхновил, това е проф. Баус от Холандия.
Разговорът ни е в рамките на съвместен проект на Дарик, BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в устойчивата здравна система. Къде виждате най-голямото предизвикателство за здравеопазването у нас?
За мен най-страшното, и не само в медицината в България, е напускането на младите хора. Не може да има бъдеще, ако няма млади, които да прокарват това бъдеще. Имаме много добри млади лекари, за които основен проблем е възможността за специализация и професионална реализация. Лесно се руши, но медицината е консервативна наука, тя трудно ще се изгради отново. Докторското съсловие застарява, оголени са цели специалности и за мен това е най-голямата опасност.
Статистиката е много тъжна. И каквото и да говорим за висшата форма на управление, за диагностично-свързани групи, за клинични пътеки и пари, за електронни системи, в крайна сметка хората са най-голямата ценност. Без кадри няма как да се имплементират новите посоки и методи.
Имаме служебен кабинет, в който министър на здравеопазването е проф. Николай Петров. Какъв съвет бихте му дали?
Бих му пожелала здраве, сили и здрави нерви, но не мисля, че той има шанс за промени за краткия период, в който ще бъде на поста. Това е специфична наука и който се опитва да направи промени, трябва да я разбира. За медицината е нужен някой със силен характер, здрав дух и подготвен за всички негативи, защото има нужда от много социално трудни решения.
Липсва ли доверие към лекаря, болният трудно може да бъде убеден да се лекува правилно.
Проф. Юлия Джоргова
Българският пациент информиран ли е достатъчно за сърдечно-съдовите заболявания?
Напротив, даже малко сме информирани. Напоследък хората научиха какво е хипертония и холестерол, но не знаят разликата между кардиологията и кардиохирургията, какво е инвазивна кардиология. Да не говорим за всички помпозни и гръмки заглавия във вестниците, част от негативната кампания, която се поде срещу лекарите и особено срещу инвазивната кардиология. Имаше едно вестникарско заглавие "Ако лекар Ви каже, че имате инфаркт, вярвайте на 50%". За инфаркта не може да се лъже, той е най-доказуем като документация, а процедурите в инвазивната кардиология се записват на рентгенов филм от началото до края. Понякога съм се чудила на Ваши колеги осъзнават ли каква отговорност поемат, тъй като това рефлектира и върху здравето на пациента.
Този изкуствено създаден конфликт освен че вреди на морала на лекарите, жестоко вреди на пациентите. Липсва ли доверие към лекаря, болният трудно може да бъде убеден да се лекува правилно.
Българинът като че ли е склонен да обвинява лекаря, но няма чувството, че той самият е отговорен за своето здраве. Всеки пациент трябва да знае, че здравето е основно негова отговорност, отговорността на лекаря е да обясни плюсовете и минусите във всяка една медицинска манипулация. За съжаление хора умират и то не само от лекарска грешка. Пациентът трябва да знае, че негова отговорност е и профилактиката, и проследяването, и воденето на здравословен начин на живот. Няма магически хапчета.
Ежедневно взимате решения, които спасяват човешки животи, но каква е най-голямата награда за един лекар?
Професията е достатъчно драматична с тежестта на болките на хората, за да трябва да изживяваме допълнителни драми има ли легло за пациента, има ли пари за лечение, защо няма даден материал. Затова най-голямата награда е успешно излекуваният пациент и най-вече възможността да си вършим нормално и добре работата - без драми.
Какво все още не се знае за сърцето, какво предстои да открие науката?
Сърцето е орган, без който не можем да живеем. И както във всяка област на науката, колкото повече знаем, толкова повече откриваме какво не знаем. Човешкият организъм е уникално творение на природата, но може би знаем много повече за космоса отколкото за собствения си организъм. И понеже това е жива материя, винаги се намира начин да ни се надсмее. Затова много хора казват, че медицината не е наука, защото колкото и да изучаваш науката, винаги остава елементът на живия организъм, който не чете учебници. В учебниците пише едно, но болестта може да реши да тръгне по друг път...OP+
Източник bestdoctors.bg
Доц. Д-р Стефан Денчев: 70 % от смъртните случаи се дължат на сърдечни заболявания!
Ранната диагностика е много важна, за да се избегнат усложнения като инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност, атеросклероза.
Изпреварваща обаче трябва да бъде профилактиката на сърдечносъдовите заболявания. Необходимо е да водим здравословен начин на живот, включващ всекидневно движение.
За болестите на сърцето ни разказа доц. д-р Стефан Денчев, ръководител на Клиника по кардиология в Александровска болница – София, специалист по инвазивна кардиология, електрофизиология и интракоронарен ултразвук.
Доц. Денчев, кажете нещо повече за Клиниката по кардиология, която ръководите.
Клиниката ни е една от първите центрове, които започнаха да извършват лечение на острите миокардни инфаркти с първична коронарна интервенция която е задължителен стандарт в днешно време за лечение на това много сериозно заболяване. Извършваме и диагностика на мозъчно-съдови и бъбречни заболявания. Покриваме целия спектър от заболявания, като тежка, рефрактерна на лечение хипертония, сърдечна недостатъчност, коронарна и миокардна па тология, включително и лечение на ритъмни нарушения. При пациентите, които имат необходимост, се извършва и имплантиране на електростимулатори.
Какъв е процентът на сърдечните заболявания!
Изключително висок! Според статистически данни близо 70% от смъртните случаи за една година се дължат на различни сърдечносъдови заболявания. Водеща е исхемичната болест на сърцето, а още повече са инсултите. За съжаление и сърдечносъдовите заболявания се „подмладиха” и вече не са приоритет на възрастните хора.
Какви са методите за диагностика кардиологията?
Старите лекари са казвали – КОЙТО РАЗПИТВА ДОБРЕ, ДИАГНОСТИРА ДОБРЕ. От пациентите си научаваме за оплакванията им – какви са по характер, при какви условия се появяват – в покой или при натоварване, имат ли връзка с храненето. Важно е да се знае дали пациентът провежда в момента някакво лечение и с какви медикаменти, има ли сърдечни заболявания в семейството по кръвна линия и др. Основен метод е електрокардиограмата, тя ни дава важна информация за моментното състояние на пациента. Следва ехо кардиографията, изключително важен метод в кардиологията, която дава възможност за установяване на структурни и функционални промени на различните части на сърцето. Много са новостите при диагностиката на сърдечните заболявания. Трябва да се знае обаче, че тези методи е нужно да се провеждат само от висококвалифицирани специалисти.
Как да опазим сърцето си?
Ранната диагностика е много важна, за да се избегнат усложнения като инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност, атеросклероза. Изпреварваща обаче трябва да бъде профилактиката на сърдечносъдовите заболявания. Необходимо е да водим здравословен начин на живот, включващ всекидневно движение, да намалим солта, да избягваме тлъстите меса и колбаси.В определени млечни продукти има много и некачествени мазнини. Тютюнопушенето, дори пасивното много ни вреди!
Какво представлява атеросклерозата?
Атеросклерозата е многофакторно и многолико заболяване, изразяващо се в натрупване на масти в артериалната стена под формата на плаки с последващо възпаление, като е възможно запушване на съда от съсирек – тромб – и загиване на подлежащите тъкани.
Кои са най-честите й прояви?
Това са исхемичната болест на сърцето включително стабилна и нестабилна стенокардия, остър миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, артериална хипертония, аневризми, хронична артериална недостатъчност на крайниците, мезентериална тромбоза, която се изразява в запушване на артериите, кръвоснабдяващи червата.
Как да я разпознаем?
Започва още в детска възраст с продължителен „тих” период. При фамилните хиперлипидемии се изявява около 20-агтга година. Можем да я разпознаем по наличието на мастни натрупвания по клепачи и сухожилия или изследването на мастен профил при профилактични прегледи, както и при пациенти със затлъстяване, артериална хипертония, захарен диабет тип 1 и 2.
Кои са първите й симптоми?
Когато поразява различни участъци симптомите й се различават. Има гръдна болка при засягане на коронарните артерии, болка в мускулите на прасеца при засягане на артериите на долните крайници. НАЙ-ЧЕСТИ САГЛАВОБОЛИЕТО и нарушенията в паметта при засягане на мозъчните артерии. При засягане на мезентериалните артерии и коремната аорта се появява коремна болка.
Има ли възраст заболяването?
При 3-годишни деца са установявани мастни петна по аортата, които към 8-та година могат да обхванат и коронарните артерии. Затлъстяването в детска възраст е свързано с висок риск от развитие на артериална хипертония, захарен диабет и атеросклероза. Имаме пациенти, мъже под 30 години, с остър миокарден инфаркт. 17-годишен младеж беше получил миокарден инфаркт при къпане в студена вода.
Каква е връзката на атеросклерозата сметаболитния синдром?
Метаболитният синдром е пряко свързан с атеросклерозата заради мастите, които са причина за стесняването на кръвоносни те съдове. Синдромът включва затлъстява не, нарушена обмяна на мастите и кръвната захар, артериална хипертония. Тези фактори ускоряват изявата на ранна атеросклероза.
Кои са методи те за диагностика на този синдром?
Основно това е мастен профил, както и Доплер изследване на съдовете на шията. При него се измерва съотношението на дебелината на отделните слоеве в стената на артериите. Лечението на мета болитния синдром не приоритет само на кардиолозите, но и на ендокринолозите.
Какво е значението на холестерола за прогресиране на атеросклерозата?
Проведени са множество проучвания, които показват, че високите нива на холестерол са от първостепенно значение за развитието на заболяването. Останалите рискови фактори – артериална хипертония, тютюнопушене, висока кръвна захар – допринасят за увреждането на най-вътрешния слой от съдовата стена и улесняват отлагането на мастите.
Каква е прогнозата на заболял с повишени нива на холестерол, гтиглицериди, липиди?
Такива болни са с висок риск от ранна атеросклероза и свързаните с нея заболявания. Промяната на начина на живот намалява риска. Например физическа активност, ХОДЕНЕ ПОНЕ 2 КМ ДНЕВНО или минимум 30 мин., или други разширени дейности, свързани с движение, редукция на теглото с т.нар. средиземноморска диета, която се състои от прием на повече плодове, зеленчуци, риба, маслини, зехтин.
Има ли новости в лечението?
Нови са показанията за лечението на заболяването, а средствата са статини и здравословен начин на живот. У нас не се прилагат достатъчно както заради липса на информираност, така и поради нежелание от страна на пациентите.
Какво представляват статините?
Статините конкурентно потискат, инхибират ензима,свързан с образуването на холестерол в черния дроб. Те са средството, което значително допринесе за намалението на честотата на острите миокардни инфаркти. Има тенденция статини да се предписват профилактично при пациенти, при които съществуват някои допълнителни рискови фактори, като по този начин честотата на бъдещи сърдечносъдови усложнения може да се намали значително. При липса на странични явления се налага непрекъснато приемане на статини за добър лечебен ефект.
Как може да се подмине болестта?
Редукция на теглото при затлъстяване, контролиране на стреса, достатъчна физическа активност. Изключителна профилактика най-вече на хипертониците!
Източник lekuva.net
Доц. Денчев, кажете нещо повече за Клиниката по кардиология, която ръководите.
Клиниката ни е една от първите центрове, които започнаха да извършват лечение на острите миокардни инфаркти с първична коронарна интервенция която е задължителен стандарт в днешно време за лечение на това много сериозно заболяване. Извършваме и диагностика на мозъчно-съдови и бъбречни заболявания. Покриваме целия спектър от заболявания, като тежка, рефрактерна на лечение хипертония, сърдечна недостатъчност, коронарна и миокардна па тология, включително и лечение на ритъмни нарушения. При пациентите, които имат необходимост, се извършва и имплантиране на електростимулатори.
Какъв е процентът на сърдечните заболявания!
Изключително висок! Според статистически данни близо 70% от смъртните случаи за една година се дължат на различни сърдечносъдови заболявания. Водеща е исхемичната болест на сърцето, а още повече са инсултите. За съжаление и сърдечносъдовите заболявания се „подмладиха” и вече не са приоритет на възрастните хора.
Какви са методите за диагностика кардиологията?
Старите лекари са казвали – КОЙТО РАЗПИТВА ДОБРЕ, ДИАГНОСТИРА ДОБРЕ. От пациентите си научаваме за оплакванията им – какви са по характер, при какви условия се появяват – в покой или при натоварване, имат ли връзка с храненето. Важно е да се знае дали пациентът провежда в момента някакво лечение и с какви медикаменти, има ли сърдечни заболявания в семейството по кръвна линия и др. Основен метод е електрокардиограмата, тя ни дава важна информация за моментното състояние на пациента. Следва ехо кардиографията, изключително важен метод в кардиологията, която дава възможност за установяване на структурни и функционални промени на различните части на сърцето. Много са новостите при диагностиката на сърдечните заболявания. Трябва да се знае обаче, че тези методи е нужно да се провеждат само от висококвалифицирани специалисти.
Как да опазим сърцето си?
Ранната диагностика е много важна, за да се избегнат усложнения като инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност, атеросклероза. Изпреварваща обаче трябва да бъде профилактиката на сърдечносъдовите заболявания. Необходимо е да водим здравословен начин на живот, включващ всекидневно движение, да намалим солта, да избягваме тлъстите меса и колбаси.В определени млечни продукти има много и некачествени мазнини. Тютюнопушенето, дори пасивното много ни вреди!
Какво представлява атеросклерозата?
Атеросклерозата е многофакторно и многолико заболяване, изразяващо се в натрупване на масти в артериалната стена под формата на плаки с последващо възпаление, като е възможно запушване на съда от съсирек – тромб – и загиване на подлежащите тъкани.
Кои са най-честите й прояви?
Това са исхемичната болест на сърцето включително стабилна и нестабилна стенокардия, остър миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, артериална хипертония, аневризми, хронична артериална недостатъчност на крайниците, мезентериална тромбоза, която се изразява в запушване на артериите, кръвоснабдяващи червата.
Как да я разпознаем?
Започва още в детска възраст с продължителен „тих” период. При фамилните хиперлипидемии се изявява около 20-агтга година. Можем да я разпознаем по наличието на мастни натрупвания по клепачи и сухожилия или изследването на мастен профил при профилактични прегледи, както и при пациенти със затлъстяване, артериална хипертония, захарен диабет тип 1 и 2.
Кои са първите й симптоми?
Когато поразява различни участъци симптомите й се различават. Има гръдна болка при засягане на коронарните артерии, болка в мускулите на прасеца при засягане на артериите на долните крайници. НАЙ-ЧЕСТИ САГЛАВОБОЛИЕТО и нарушенията в паметта при засягане на мозъчните артерии. При засягане на мезентериалните артерии и коремната аорта се появява коремна болка.
Има ли възраст заболяването?
При 3-годишни деца са установявани мастни петна по аортата, които към 8-та година могат да обхванат и коронарните артерии. Затлъстяването в детска възраст е свързано с висок риск от развитие на артериална хипертония, захарен диабет и атеросклероза. Имаме пациенти, мъже под 30 години, с остър миокарден инфаркт. 17-годишен младеж беше получил миокарден инфаркт при къпане в студена вода.
Каква е връзката на атеросклерозата сметаболитния синдром?
Метаболитният синдром е пряко свързан с атеросклерозата заради мастите, които са причина за стесняването на кръвоносни те съдове. Синдромът включва затлъстява не, нарушена обмяна на мастите и кръвната захар, артериална хипертония. Тези фактори ускоряват изявата на ранна атеросклероза.
Кои са методи те за диагностика на този синдром?
Основно това е мастен профил, както и Доплер изследване на съдовете на шията. При него се измерва съотношението на дебелината на отделните слоеве в стената на артериите. Лечението на мета болитния синдром не приоритет само на кардиолозите, но и на ендокринолозите.
Какво е значението на холестерола за прогресиране на атеросклерозата?
Проведени са множество проучвания, които показват, че високите нива на холестерол са от първостепенно значение за развитието на заболяването. Останалите рискови фактори – артериална хипертония, тютюнопушене, висока кръвна захар – допринасят за увреждането на най-вътрешния слой от съдовата стена и улесняват отлагането на мастите.
Каква е прогнозата на заболял с повишени нива на холестерол, гтиглицериди, липиди?
Такива болни са с висок риск от ранна атеросклероза и свързаните с нея заболявания. Промяната на начина на живот намалява риска. Например физическа активност, ХОДЕНЕ ПОНЕ 2 КМ ДНЕВНО или минимум 30 мин., или други разширени дейности, свързани с движение, редукция на теглото с т.нар. средиземноморска диета, която се състои от прием на повече плодове, зеленчуци, риба, маслини, зехтин.
Има ли новости в лечението?
Нови са показанията за лечението на заболяването, а средствата са статини и здравословен начин на живот. У нас не се прилагат достатъчно както заради липса на информираност, така и поради нежелание от страна на пациентите.
Какво представляват статините?
Статините конкурентно потискат, инхибират ензима,свързан с образуването на холестерол в черния дроб. Те са средството, което значително допринесе за намалението на честотата на острите миокардни инфаркти. Има тенденция статини да се предписват профилактично при пациенти, при които съществуват някои допълнителни рискови фактори, като по този начин честотата на бъдещи сърдечносъдови усложнения може да се намали значително. При липса на странични явления се налага непрекъснато приемане на статини за добър лечебен ефект.
Как може да се подмине болестта?
Редукция на теглото при затлъстяване, контролиране на стреса, достатъчна физическа активност. Изключителна профилактика най-вече на хипертониците!
Източник lekuva.net
Доц. Сотир Марчев: Здравето зависи и от зодиите ни
Доц. Марчев, за повечето хора да вярваш в зодии е знак за наивност. Но напоследък излизат научни резултати за връзки между рождената дата, здравето и житейската реализация. Доказани ли са?
Със сигурност нашето здраве се влияе от датата ни на раждане, казано по друг начин, зодиите влияят върху здравето. Причините обаче не са космически, звездни или окултни. Те са биологични, медицински и социални и нямат нищо общо с тайнствени сили.
Защо има значение кога в рамките на годината сме се родили?
Като биологичен род хората се отличаваме много от животните и по това, че децата ни се раждат изключително незрели. Поколението на повечето животни веднага след идването си на бял свят е в състояние да хукне да бяга, а човекът прохожда чак около първата си година. Причината бебето да е толкова уязвимо и незряло, изглежда, е главата. Човешкият род е възникнал чрез еволюция на мозъка, на централната нервна система, което несъмнено е довело до увеличение на размерите на главата. Бебетата се раждат в последния момент, в който главата може да мине през тазовите кости на майката.
И по тази причина сме уязвими, незрели и имаме да довършваме развитието си?
Абсолютно. В началото имунната ни система е крайно неукрепнала. Затова децата, които се раждат по време, в което въздухът е наситен с прашец от цъфтежа на растения, са изложени на силната им атака. Недоизградената имунна система не може да преодолее дразнението от многото алергени и за тези деца е много по-вероятно да развият алергии, от които да страдат цял живот. Не е от решаващо значение точната дата на раждането, а фазата на разгръщане на цъфтежа на растенията през сезона. Да речем, в Южна Европа – Италия, Испания, България, рисков за алергии е още април, в Централна Европа пикът започва през май, в северните страни и планинските райони на континента – през юни.
Това не значи за всеки случай да избягваме да зачеваме през лятото?
Ако двамата родители са с някакви алергии, е добре така да планират раждането на децата си, които по ген ще са предразположени към алергии, че бебетата да не се появяват по времето на
поленовите атаки. Ако по някаква причина детето е заченато непредвидено, може да се помисли за раждане в друг район, където пикът на цъфтежа е вече преминал. Семейства с по-големи възможности дори организират нещата така, че още докато няма риск майката да лети, вземат самолета и заминават – бебето да се роди под други звезди, където първите месеци от живота му да не минат в битка с алергените. Но сезонът, в който човек се ражда, влияе и върху психическото му здраве.
Как?
Със сигурност нашето здраве се влияе от датата ни на раждане, казано по друг начин, зодиите влияят върху здравето. Причините обаче не са космически, звездни или окултни. Те са биологични, медицински и социални и нямат нищо общо с тайнствени сили.
Защо има значение кога в рамките на годината сме се родили?
Като биологичен род хората се отличаваме много от животните и по това, че децата ни се раждат изключително незрели. Поколението на повечето животни веднага след идването си на бял свят е в състояние да хукне да бяга, а човекът прохожда чак около първата си година. Причината бебето да е толкова уязвимо и незряло, изглежда, е главата. Човешкият род е възникнал чрез еволюция на мозъка, на централната нервна система, което несъмнено е довело до увеличение на размерите на главата. Бебетата се раждат в последния момент, в който главата може да мине през тазовите кости на майката.
И по тази причина сме уязвими, незрели и имаме да довършваме развитието си?
Абсолютно. В началото имунната ни система е крайно неукрепнала. Затова децата, които се раждат по време, в което въздухът е наситен с прашец от цъфтежа на растения, са изложени на силната им атака. Недоизградената имунна система не може да преодолее дразнението от многото алергени и за тези деца е много по-вероятно да развият алергии, от които да страдат цял живот. Не е от решаващо значение точната дата на раждането, а фазата на разгръщане на цъфтежа на растенията през сезона. Да речем, в Южна Европа – Италия, Испания, България, рисков за алергии е още април, в Централна Европа пикът започва през май, в северните страни и планинските райони на континента – през юни.
Това не значи за всеки случай да избягваме да зачеваме през лятото?
Ако двамата родители са с някакви алергии, е добре така да планират раждането на децата си, които по ген ще са предразположени към алергии, че бебетата да не се появяват по времето на
поленовите атаки. Ако по някаква причина детето е заченато непредвидено, може да се помисли за раждане в друг район, където пикът на цъфтежа е вече преминал. Семейства с по-големи възможности дори организират нещата така, че още докато няма риск майката да лети, вземат самолета и заминават – бебето да се роди под други звезди, където първите месеци от живота му да не минат в битка с алергените. Но сезонът, в който човек се ражда, влияе и върху психическото му здраве.
Как?
През зимата се раждат повече шизофреници, отколкото през другите сезони. Като пикът е през декември. И това е факт, пише го в учебниците по медицина в цял свят. У нас също е потвърдено и в практиката – от проучване на колеги от Военномедицинска академия по времето, в което казармата беше задължителна. Най-много случаи на отключване на шизофрения имаше сред родени през декември. Факт, който никой не оспорва.
Кои са причините?
Мненията са различни. Имаше хипотеза, че шизофренията се дължи на вирус, който е по-активен през зимния сезон. Това обаче бързо отпадна като възможност. Имаше обяснение, че понеже половата активност при различните хора има сезонност, може би е изместена при хора с това заболяване, което често е наследствено, и техните деца по-често се раждат през зимата. И това отпадна. Съвременната медицина дава друго обяснение. Жените в детеродна възраст имат цикъл всеки месец, но не всеки месец се образува яйцеклетка, годна за оплождане. През част от циклите не се образува годна яйцеклетка. Това обяснява и наблюденията, каквито има всеки човек за много родове с рождени дни на близки дати. Причината е генетична – жените не овулират целогодишно, а през определен сезон, и съответно децата им се раждат девет месеца след него почти по едно и също време.
Та през зимата и особено през декември най-често се раждат деца от яйцеклетка преди паузата, тоест от по-стара по време на оплождането яйцеклетка. Изводът е, че ако в родовете на родителите има болен от шизофрения, да планират децата така, че да не се раждат през зимата. Откакто д-р Джераси, възпитаник на Американския колеж в София, открива противозачатъчните, няма проблем с планирането.
Какво друго има отношение към връзката между сезона и здравето?
Освен много незрели бебетата ни се раждат и с много меки кости – за да може да преминат през родовите пътища на майката. По тази причина костите започват да се втвърдяват след раждането. Затова е важно какво е през тези месеци слънчевото греене, под чието въздействие се образува витамин D. Родените в началото на лятото имат по-малко костно-ставни проблеми. А есенните и зимните бебета – обратно.
А социалните фактори как се отразяват на здравето?
В Азия зодиите са по години. По този календар някои години се смятат за прокълнати и съответно родените през тях – за изложени на риск. Статистиката потвърждава, че живеят по-кратко. Причината е психологическа – живеят с усещането, че са прокълнати. И към всичко подхождат с предубеждение. Но има и още един пласт в тази „предопределеност“, който вече не е психологически – майките, заченали през такава година, по-често по желание правят аборт, за да избегнат проклятието за детето. Това води до повишена честота на усложненията.
Кои са причините?
Мненията са различни. Имаше хипотеза, че шизофренията се дължи на вирус, който е по-активен през зимния сезон. Това обаче бързо отпадна като възможност. Имаше обяснение, че понеже половата активност при различните хора има сезонност, може би е изместена при хора с това заболяване, което често е наследствено, и техните деца по-често се раждат през зимата. И това отпадна. Съвременната медицина дава друго обяснение. Жените в детеродна възраст имат цикъл всеки месец, но не всеки месец се образува яйцеклетка, годна за оплождане. През част от циклите не се образува годна яйцеклетка. Това обяснява и наблюденията, каквито има всеки човек за много родове с рождени дни на близки дати. Причината е генетична – жените не овулират целогодишно, а през определен сезон, и съответно децата им се раждат девет месеца след него почти по едно и също време.
Та през зимата и особено през декември най-често се раждат деца от яйцеклетка преди паузата, тоест от по-стара по време на оплождането яйцеклетка. Изводът е, че ако в родовете на родителите има болен от шизофрения, да планират децата така, че да не се раждат през зимата. Откакто д-р Джераси, възпитаник на Американския колеж в София, открива противозачатъчните, няма проблем с планирането.
Какво друго има отношение към връзката между сезона и здравето?
Освен много незрели бебетата ни се раждат и с много меки кости – за да може да преминат през родовите пътища на майката. По тази причина костите започват да се втвърдяват след раждането. Затова е важно какво е през тези месеци слънчевото греене, под чието въздействие се образува витамин D. Родените в началото на лятото имат по-малко костно-ставни проблеми. А есенните и зимните бебета – обратно.
А социалните фактори как се отразяват на здравето?
В Азия зодиите са по години. По този календар някои години се смятат за прокълнати и съответно родените през тях – за изложени на риск. Статистиката потвърждава, че живеят по-кратко. Причината е психологическа – живеят с усещането, че са прокълнати. И към всичко подхождат с предубеждение. Но има и още един пласт в тази „предопределеност“, който вече не е психологически – майките, заченали през такава година, по-често по желание правят аборт, за да избегнат проклятието за детето. Това води до повишена честота на усложненията.
И ето и един пример, валиден за цял свят и за България. Тръгването на училище е според възрастта си. В един клас се събират деца, родени през януари, и деца, родени през декември. На 6-7 г. тези 12 месеца разлика имат голямо значение за зрелостта. И тези деца се представят различно в училище. Личи особено при обективно оценяване на тестовете за прием – с по-високи резултати са родените в началото на годината. Те много по-често постигат повече успехи, стават лидери – доброто представяне в първите „състезания“ им дава увереност, че се справят по-добре.
В Америка в някои от щатите тръгването на училище зависи от възрастта към първия учебен ден. И изследванията показват, че най-малките деца във випуска по-често имат хранителни и психически разстройства – сред тях има повече засегнати от анорексия и булимия, повече страдащи от различни форми на психическа нестабилност и склонни към самоубийства.
В Америка в някои от щатите тръгването на училище зависи от възрастта към първия учебен ден. И изследванията показват, че най-малките деца във випуска по-често имат хранителни и психически разстройства – сред тях има повече засегнати от анорексия и булимия, повече страдащи от различни форми на психическа нестабилност и склонни към самоубийства.
Причината е, че отначало в училище виждат, че и физически, и психически са по-слаби, получават комплекси за малоценност. Тази 1 г. разлика продължава да си личи и по-късно. Американски проучвания сред студенти първокурсници също показва, че „най-старите“ във випуска се представят по-добре на изпит. Влиянието на датата на раждане не е наше откритие, още Хипократ казва, че който не познава астрологията, не може да е добър лекар.
Има ли закономерност за здравето на първородното дете в семейството и следващите?
Обикновено най-малкото дете е най-умно. Българският народ отдавна го знае – във всички приказки най-малкият брат е героят и умникът, най-малката дъщеря – най-изобретателната. Народният комплимент е “от стара коза яре”. Това отразява опита на народа. Но се доказва и от тестовете за интелигентност, които показват, че децата на по-възрастни родители често се справят по-добре.
Защо е така?
Има много опити за обяснение. Аз харесвам най-много теорията, че причината не е генетична, а социална. По-възрастните родители възпитаваме по-спокойно и трезво късните си деца. При раждането на първото дете сме млади и зелени и влагаме повече емоции, отколкото трябва.
А възрастта на родителите как влияе на здравето на бебето?
Интелектът на децата зависи не толкова от възрастта на родителите, а от възраста на бащата. Колкото по-възрастен към момента на зачеването е бащата, толкова децата са по-умни. Докато за майката принципът е, че колкото е по-млада, толкова децата са по-здрави.
Има ли закономерност за здравето на първородното дете в семейството и следващите?
Обикновено най-малкото дете е най-умно. Българският народ отдавна го знае – във всички приказки най-малкият брат е героят и умникът, най-малката дъщеря – най-изобретателната. Народният комплимент е “от стара коза яре”. Това отразява опита на народа. Но се доказва и от тестовете за интелигентност, които показват, че децата на по-възрастни родители често се справят по-добре.
Защо е така?
Има много опити за обяснение. Аз харесвам най-много теорията, че причината не е генетична, а социална. По-възрастните родители възпитаваме по-спокойно и трезво късните си деца. При раждането на първото дете сме млади и зелени и влагаме повече емоции, отколкото трябва.
А възрастта на родителите как влияе на здравето на бебето?
Интелектът на децата зависи не толкова от възрастта на родителите, а от възраста на бащата. Колкото по-възрастен към момента на зачеването е бащата, толкова децата са по-умни. Докато за майката принципът е, че колкото е по-млада, толкова децата са по-здрави.
Логично е – колкото по-възрастна е, толкова по-възрастни стават яйцеклетките . Затова и с напредването на годините на майката рискът за генетични дефекти при детето нараства. По тази причина в хода на хилядолетията човечеството си е направило формулата за идеалното семейство - възрастта на жената да е 1/2 от тази на мъжа плюс 7. Например ако той е на 30, съпругата да е на 22. Изобщо принципът жената да е по-младата в брачната двойка не е наложен административно, а си има биологичен смисъл.
Кой пол боледува повече?
Всеки, който се е родил, ще умре – 100 процента от мъжете и 100 процента от жените. Дотук – равен резултат. Но мъжете умират повече от жените до менопаузата. След това е обратното. Или: в първото полувреме губещи са мъжете, във второто – жените. Мъжете сме по-чупливите и по-неустойчивите.
Кой пол боледува повече?
Всеки, който се е родил, ще умре – 100 процента от мъжете и 100 процента от жените. Дотук – равен резултат. Но мъжете умират повече от жените до менопаузата. След това е обратното. Или: в първото полувреме губещи са мъжете, във второто – жените. Мъжете сме по-чупливите и по-неустойчивите.
Природата знае това, че момчетата ще дадат фира по-рано, и на 100 момиченца се раждат 106 момченца. Още от раждането момчетата умират повече и някъде към 18-20 години съотношението между представителите на двата пола е горе-долу 1:1. Така че природата се е погрижила в детеродна възраст за всеки мъж да има жена и обратното. Но смъртността сред мъжете продължава и след това да е по-висока. Това трае до климакса на жените. Със спирането на яйчниковата им функция и производството на хормони сърдечносъдовата им смъртност рязко нараства.
Какво е посланието на природата в този факт?
За продължаването на рода мъжете сме нужни само за зачеването, докато майката е необходима за оцеляването на бебето. От гледна точка на природата е безсмислено да се роди дете, ако остане без майка, която да го кърми и да го отгледа. И природата се грижи жените да са живи поне докато децата си стъпят на краката. От разликата във времето, в което умират мъжете и жените, се получава така, че продължителността на живота на жените е средно 7-10 г. повече. Вицът по въпроса е: Статистиката показва, че на всеки мъж над 85 г. се падат 7 жени. Твърде хубаво, но твърде късно!
Защо след климакса сърцето на жената става по-уязвимо?
Факт е, че след менопаузата жените умират от сърце повече от мъжете. Ако в един и същи ден 60-годишен мъж и 60-годишна жена бъдат приети с инфаркт в едно и също отделение, при едни и същи лекари и са лекувани с едни и същи лекарства, вероятността жената да умре е по-голяма.
Коя е причината?
До климакса жените имат ежемесечен цикъл и кръвозагуба, както и високо ниво на женски полови хормони. В комплект това води до защита от сърдечносъдови проблеми. След като яйчниковата дейност спре, защитата отпада и бурно започва да се развива атеросклерозата. Друга причина е възрастта, естественият ход на човешкия род – с напредването расте и рискът от смърт. Но има и друга – жените биват лекувани по-зле от мъжете. В цял свят, дори в най-напредналите държави.
Не може да бъде!
Факт. Винаги, в цял свят, където и да се събере статистика, коронарните интервенции, сложените стентове, сърдечните операции се правят по-често на мъже. Западният свят живее с чувството, че мъжът е свръх ценност, и когато в напреднала възраст постъпи с инфаркт, получава много по-добро лечение. Ако по едно и също време в интензивно отделение в малка болница с ограничен капацитет приемат мъж и жена с остър инфаркт в първия час, по-вероятно е лекарят да направи фибриолитично лечение на мъжа.
Какво е посланието на природата в този факт?
За продължаването на рода мъжете сме нужни само за зачеването, докато майката е необходима за оцеляването на бебето. От гледна точка на природата е безсмислено да се роди дете, ако остане без майка, която да го кърми и да го отгледа. И природата се грижи жените да са живи поне докато децата си стъпят на краката. От разликата във времето, в което умират мъжете и жените, се получава така, че продължителността на живота на жените е средно 7-10 г. повече. Вицът по въпроса е: Статистиката показва, че на всеки мъж над 85 г. се падат 7 жени. Твърде хубаво, но твърде късно!
Защо след климакса сърцето на жената става по-уязвимо?
Факт е, че след менопаузата жените умират от сърце повече от мъжете. Ако в един и същи ден 60-годишен мъж и 60-годишна жена бъдат приети с инфаркт в едно и също отделение, при едни и същи лекари и са лекувани с едни и същи лекарства, вероятността жената да умре е по-голяма.
Коя е причината?
До климакса жените имат ежемесечен цикъл и кръвозагуба, както и високо ниво на женски полови хормони. В комплект това води до защита от сърдечносъдови проблеми. След като яйчниковата дейност спре, защитата отпада и бурно започва да се развива атеросклерозата. Друга причина е възрастта, естественият ход на човешкия род – с напредването расте и рискът от смърт. Но има и друга – жените биват лекувани по-зле от мъжете. В цял свят, дори в най-напредналите държави.
Не може да бъде!
Факт. Винаги, в цял свят, където и да се събере статистика, коронарните интервенции, сложените стентове, сърдечните операции се правят по-често на мъже. Западният свят живее с чувството, че мъжът е свръх ценност, и когато в напреднала възраст постъпи с инфаркт, получава много по-добро лечение. Ако по едно и също време в интензивно отделение в малка болница с ограничен капацитет приемат мъж и жена с остър инфаркт в първия час, по-вероятно е лекарят да направи фибриолитично лечение на мъжа.
Световната статистика за поставянето на стент показва, че при едно и също стеснение на кръвоносния съд лекарят е много по-склонен да постави стент на мъжа. Но има и нещо съвсем обективно за по-лошото лечение. Жените са с по-малко тяло – с по-малки сърце и коронарни съдове, а колкото са по-тесни и фини, толкова по-трудно е да ги “ремонтираш”.
Кой пол носи повече на стрес?
Медицината е единодушна, че жените са подложени на по-голям стрес в ежедневието от мъжете. Горе-долу 3 към 1. В работата моите колежки се конкурират с мен и техният и моят стрес са равни. Но като излезем на улицата, аз си карам с едни дънки и една тениска и вниманието ми към тях се изчерпва с това да са чисти.
Кой пол носи повече на стрес?
Медицината е единодушна, че жените са подложени на по-голям стрес в ежедневието от мъжете. Горе-долу 3 към 1. В работата моите колежки се конкурират с мен и техният и моят стрес са равни. Но като излезем на улицата, аз си карам с едни дънки и една тениска и вниманието ми към тях се изчерпва с това да са чисти.
Докато улицата подлага жената на по-голям стрес или жената се подлага на по-голям стрес заради улицата, заради впечатлението, което прави. Като се приберем у дома, разликата става още по-голяма.
Първата пациентка, която излекувах, ми пожела да се оженя за добра жена, добра домакиня и това се сбъдна. Не съм измил чиния, не съм изпрал дреха, не съм изгладил риза. Съпругата ми върши цялата домакинска работа, въпреки че е на по-висок пост от мен. Точно заради системно излагане на по-висок стрес жените са и по-издръжливи на него.
Как точно разболява стресът?
При екстремно напрежение в кръвта се отделят стрес хормоните адреналин и норадреналин. Те карат сърцето да бие по-мощно.
При мъжете продължава, докато получим инфаркт или изпаднем във внезапна сърдечна смърт. При жените по-голям стрес означава повече адреналин и повече норадреналин, но в женското сърце много по-често, отколкото в мъжкото се сменят вътреклетъчните посредници на стресовите хормони и те, вместо да активират сърцето, започват да го потискат.
В женския организъм има вградена спирачка срещу стрес, каквато мъжете обикновено нямат. Затова при по-голям внезапен стрес жените развиват предимно стресова кардиомиопатия, чийто европейски синоним е синдром на апикално балониране, а в Япония му казват капан за октоподи.
При нея част от сърцето спира да се съкращава, става нечувствително към стресовите хормони, не им обръща внимание. Тази кардиомиопатия възниква внезапно след силен стрес при по-възрастни жени, но почти винаги се оправя спонтанно.
При нея част от сърцето спира да се съкращава, става нечувствително към стресовите хормони, не им обръща внимание. Тази кардиомиопатия възниква внезапно след силен стрес при по-възрастни жени, но почти винаги се оправя спонтанно.
Според разпространена сред кардиолозите шега често е достатъчно да не пречиш на природата, за 2-3 седмици жената се оправя и силният стрес не я докарва до инфаркт, както е при мъжете. От 100 пациенти със стресова кардиомиопатия около 95 са жени и обикновено се възстановяват. Мъжът при голям стрес по-често стига до смърт.
Източник:24chasa.bg
Кардиологът доц. д-р Добрин Василев: Евтините стентове ще доведат до повече усложнения
Доц. д-р Добрин Василев
Доц. Василев, какво му е особеното на сърцето на българина, че на сърдечносъдови заболявания се дължат 67% от смъртните случаи за 2011 г. според НСИ?
Сърдечносъдовите заболявания у нас не са повече от средното за Европа. Проблемът не е в честотата, тя е приблизително една и съща, а в етапа, на който хората у нас започват да търсят или им се оказва медицинска помощ. Това обикновено става много късно, когато степента на заболяването може да е необратима.
С какво може да се обясни?
Безспорно и с организацията на здравната ни система, която не е от най-улесняващите пациента, невинаги той получава адекватната медицинска помощ в точния момент, но и с особеностите на националния ни характер и състоянието на здравната ни култура.
Източник:24chasa.bg
Доц. д-р Добрин Василев
Доц. Василев, какво му е особеното на сърцето на българина, че на сърдечносъдови заболявания се дължат 67% от смъртните случаи за 2011 г. според НСИ?
Сърдечносъдовите заболявания у нас не са повече от средното за Европа. Проблемът не е в честотата, тя е приблизително една и съща, а в етапа, на който хората у нас започват да търсят или им се оказва медицинска помощ. Това обикновено става много късно, когато степента на заболяването може да е необратима.
С какво може да се обясни?
Безспорно и с организацията на здравната ни система, която не е от най-улесняващите пациента, невинаги той получава адекватната медицинска помощ в точния момент, но и с особеностите на националния ни характер и състоянието на здравната ни култура.
От една страна, сме склонни да отлагаме, да се самозалъгваме, а от друга - да имаме свръхочаквания към лекаря. Като към господ.
Повечето хора мислят, че всичко може да се излекува. Уви. Огромната част от заболяванията се лекуват, но не се излекуват. Изключително разочароващо е, но всъщност малък процент от терапиите приключват с излекуване. По-често успехът се изразява в контролиране на болестта, така че човек да живее пълноценно с нея.
Според последното изследване на „Ноема" трима от всеки четирима у нас смятат, че не ги заплашват сърдечносъдови болести, този оптимизъм какъв знак е за кардиолозите?
Не е изненадващо и също е резултат на народопсихологията. Колко хора например си мислят, че може да катастрофират? Направете си експеримент, ще видите, че никой не го допуска.
Според последното изследване на „Ноема" трима от всеки четирима у нас смятат, че не ги заплашват сърдечносъдови болести, този оптимизъм какъв знак е за кардиолозите?
Не е изненадващо и също е резултат на народопсихологията. Колко хора например си мислят, че може да катастрофират? Направете си експеримент, ще видите, че никой не го допуска.
Същото е и с болестите. По вероятно е да си върже амулет, отколкото да отиде на профилактичен преглед например.
Не е свикнал да мисли рационално за бъдещето, за това, което ще му се случи утре или ще сполети поколението му в резултат на неговата безотговорност.
Може би има историческо обяснение - десетилетия му е набивано в главата да не мисли, внушавано му е, че нищо не зависи от него, че държавата ще се погрижи...
За да се стигне дотам, че над 20 години след края на тази утопия да се грижи за колата повече, отколкото за здравето си. И почти да прави конкурс кой автомонтьор да му оправи колата, а да лекува сериозни диагнози, които изискват много специализирана помощ и апаратура в първата срещната болница.
Има, разбира се, и друга гледна точка - болният човек е най-чувствителният човек и е много важно как лекарите говорят с него. Понякога една лошо казана дума може да разколебае пациент да продължи да търси медицинска помощ.
Само това ли са причините за рекордно многото смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания по статистика?
Методиката за отчитане създава изкривена представа. Формално погледнато, за да е починал човек, сърцето е спряло. И в смъртния акт като причина за смъртта се вписва сърдечносъдова недостатъчност.
Само това ли са причините за рекордно многото смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания по статистика?
Методиката за отчитане създава изкривена представа. Формално погледнато, за да е починал човек, сърцето е спряло. И в смъртния акт като причина за смъртта се вписва сърдечносъдова недостатъчност.
Но всъщност не се знае от какво точно е починал човекът. Ако за ориентир за заболеваемостта приемем броя на лекуваните в кардиологичини отделения, процентът не се отличава съществено от средното за Европа.
Как човек да намали риска?
Много е лесно. Като не пуши, движи се, избягва нездравословни храни, не се лишава от почивка, контролира кръвното си налягане и холестерола и ходи на прегледи.
Как човек да намали риска?
Много е лесно. Като не пуши, движи се, избягва нездравословни храни, не се лишава от почивка, контролира кръвното си налягане и холестерола и ходи на прегледи.
Америка доказа реално на ниво нация, че ограничаването на пушенето намалява сърдечносъдовите заболявания.
В Италия, Франция, Германия очакват същия ефект, но той се усеща след 10-15 години.
А у нас се устройват протести за нарушени права на пушачите. Съжалявам, право е правото на здраве. Пушенето е 100% доказан риск за сърдечносъдови заболявания и рак, по този въпрос никъде по света няма дискусия.
А ние сме ненадминати да се самоубиваме с начина, по който живеем. Пушим и дори парадираме с това, ядем мазно и солено, не се интересуваме имаме ли високо кръвно и холестерол, на преглед ходим в краен случай. Ако българинът се грижи за здравето като за колата си, със сигурност ще е по-добре в медицинския смисъл.
Вие сте един от кардиолозите с ясна позиция срещу методиката на здравната каса да поема само най-евтините стентове, защо?
Не е нужно човек да е лекар, за да съобрази, че случаите са различни и няма как един вид стент да е подходящ за всички пациенти.
Вие сте един от кардиолозите с ясна позиция срещу методиката на здравната каса да поема само най-евтините стентове, защо?
Не е нужно човек да е лекар, за да съобрази, че случаите са различни и няма как един вид стент да е подходящ за всички пациенти.
Тази методика е направена, без да са чути специалистите, по някакви си други, немедицински критерии, а лекарят се ръководи от тях.
Затова и дружеството на инвазивните кардиолози излезе с ясно отрицателно становище. Здравната каса не може да се превръща в разплащателна агенция.
Но дори някой да приеме за водещ финансовия мотив, пак няма смисъл от ограничението. За година се поставят средно около 15 хиляди стента. Сега 1 от 10 с времето се запушват. Сигурно е, че икономията ще увеличи случаите с около 500. Половината от тях ще се нуждаят от операция, другите от ново стентиране. За една инвазивна процедура клиничната пътека е 3300 лв., за операция - 10 000 лв.
И какво излиза - тези допълнителни разходи надхвърлят "икономиите". Но за всеки лекар и за всеки болен основното е, че се създават предпоставките за лоши резултати от лечението, тревоги и трудности за пациентите.
Как са пациентите, за които писахме, че лекувахте по нов метод с италианския кардиолог д-р Джанлука Ригатели?
Много добре - няма усложнения, пациентите бяха изписани в следващите дни след процедурите. На единия му предстои сърдечна операция, надявам се в крайна сметка всичко да приключи нормално.
Какво предвижда програмата на Националната кардиологична болница за лечение на шийните стенози?
Поради структурата на болницата с налична неврологична клиника, клиника по съдова хирургия и инвазивна кардиология имаме възможност за пълно лечение на пациентите с мозъчно-съдова болест и тези със засягане на шийните артерии.
Как са пациентите, за които писахме, че лекувахте по нов метод с италианския кардиолог д-р Джанлука Ригатели?
Много добре - няма усложнения, пациентите бяха изписани в следващите дни след процедурите. На единия му предстои сърдечна операция, надявам се в крайна сметка всичко да приключи нормално.
Какво предвижда програмата на Националната кардиологична болница за лечение на шийните стенози?
Поради структурата на болницата с налична неврологична клиника, клиника по съдова хирургия и инвазивна кардиология имаме възможност за пълно лечение на пациентите с мозъчно-съдова болест и тези със засягане на шийните артерии.
Това, което ни липсваше и което се надявам, че ще започне да действа е координация между отделните звена. В крайна сметка това ще доведе до по-пълно и респективно - по-добро лечение на пациентите. Смятам, че до няколко месеца ще можем да започнем най-амбициозната и съответно - трудна, част от програмата - лечението на острия исхемичен мозъчен инсулт.
Станахте известен с патента си за принципно нов стент, който най-достъпно казано, е предназначен за укрепване на артерията на място, на което се разклонява, как го направихте?
Изработването на прототипа на бифуркационния стент отне буквално няколко дни, но преди това има едни 2 години на мислене и експериментиране. Идеята ми хрумна, докато чаках на летището в Краков. Бях седнал срещу въртящата се врата и си помислих, че подобно нещо става и в кръвоносните съдове. Технологично по-трудно от самия стент се оказа създаването на балона, който раздува стента.
Направлението бързо се развива, щом вторият поред бифуркационен курс в София събра толкова много кардиолози?
Интересът се увеличава, щом в най-тежките метеорологични условия колегите проявиха стоицизма да дойдат в София за курса и практическото обучение. Обмисляме от следващото издание да сертифицираме участниците за професионална компетентност в тази област.
Доц. д-р Добрин Василев е завеждащ на инвазивната кардиология в Националната кардиологична болница в София и създател на принципно нов бифуркационен стент.
Роден е през 1974 г. в Плевен. Медицина завършва с отличие през 1998 г. Специализирал е в МВР клиника по инвазивна кардиология във Варшава и е лицензиран полски инвазивен кардиолог. През юни 2008 г. се връща в България и започва работа в Националната кардиологична болница...OP+
Станахте известен с патента си за принципно нов стент, който най-достъпно казано, е предназначен за укрепване на артерията на място, на което се разклонява, как го направихте?
Изработването на прототипа на бифуркационния стент отне буквално няколко дни, но преди това има едни 2 години на мислене и експериментиране. Идеята ми хрумна, докато чаках на летището в Краков. Бях седнал срещу въртящата се врата и си помислих, че подобно нещо става и в кръвоносните съдове. Технологично по-трудно от самия стент се оказа създаването на балона, който раздува стента.
Направлението бързо се развива, щом вторият поред бифуркационен курс в София събра толкова много кардиолози?
Интересът се увеличава, щом в най-тежките метеорологични условия колегите проявиха стоицизма да дойдат в София за курса и практическото обучение. Обмисляме от следващото издание да сертифицираме участниците за професионална компетентност в тази област.
Доц. д-р Добрин Василев е завеждащ на инвазивната кардиология в Националната кардиологична болница в София и създател на принципно нов бифуркационен стент.
Роден е през 1974 г. в Плевен. Медицина завършва с отличие през 1998 г. Специализирал е в МВР клиника по инвазивна кардиология във Варшава и е лицензиран полски инвазивен кардиолог. През юни 2008 г. се връща в България и започва работа в Националната кардиологична болница...OP+
Източник 24chasa.bg
СНИМКА: Йордан Симeонов
